Transpoesie - Poems

Убийството на г-н Halewijn

(около 1300 г., някъде във Фландрия)

 

Автобусът в шест. Нося се през

мъгливите гори, 

села и полета на

Фландрия. Слушалки в ушите.

Средновековна балада 

за г-н Halewijn

 

Главата му лежи,

измита от кръвта,

върху сребърен поднос

на празничната маса.

Очите, втренчени

в играещите отражения

по гоблените с ловни сцени.

Устата, слепена във

вечно мълчание,

той никога няма 

да пее и никога няма

да вдиша малинов дъх

от женски, 

тръпнещи, окървавени устни.

Никога няма да

търси убежище от 

страшното си желание

в ужасените очи на

обезсилени жертви.

Никога няма

да прониже,

обезглави, 

обеси, 

удуши, 

вкамени

други невинни,

изненадани, смутени от възбудата си,

девственици.

Г-н  Halewijn, 

познат още като Синята брада,

е мъртъв. Студен,

неподвижен, 

лишен от тяло,

сервиран като ордьовър.

Jeffrey Edward Epstein.

Младата обесница,

която го обезглави със собствения

му меч, с един професионално 

безпощаден, точен удар,

сияе, смее се, пие

и танцува в двореца на баща си.

Бляскав пир.

Dat is mijn meid, си мисли Кралят,

горд и облекчен от 

неочаквания обрат на събитията

след дългия, тревожен ден.

Нека да се върнем към началото

на тази страшна приказка

за средновековно обръщане 

на ролите, в която мъжете и жените 

са в нетипични ситуации,

в която силният е слаб,

а слабият е победител.

Убиецът - убит, а жертвата –

убиец, # metoo beveging от 14. век.

Денят започва традиционно,

Г-н Halewijn, мъж –

морска сирена и масов убиец,

запява някъде в гората

опияняващата си песен, с която

неустоимо омайва жените,

в повечето случаи – девици,

които го слушат.

Без воля, водени от силна страст,

влюбени в любовта, те изоставят дома си 

и бързат към среща със смъртта.

Смърт, гарнирана с желание -

разтърсващо.

Безпощадно.

Жестоко като сините очи на

г-н Halewijn. 

Перфектна комбинация от

Ерос и Танатос.

Принцесата чува думите

на проклетата песен,

не може да им устои.

Бори се с прилива на страст.

Търси съвет от баща си и майка си,

които я предупреждават,

никой не се връща от срещата с

г-н Halewijn,

но не могат да помогнат.

Брат й е практичен,

казва й –

иди и спаси честта си.

Обличането е ритуал.

Принася се в жертва,

сама. Плачеща.

Бяла дълга риза,

рокля от тежка коприна,

с перли обшита.

Лешниковата, дълга,

девствена коса, на плитка.

Най-красивият и бърз ат

от кралската конюшня.

Оседлава коня и потегля.

Какво правят Кралят, Кралицата,

момчето от конюшните 

и братът на принцесата

по време на приготовленията й

не е известно и психологически трудно

за описание. Ние следваме принцесата

по пътя й през гората – 

ароматна, пролетна,

с надвиснали над свеж мъх, клони.

Слънцето проблясва между листата

и златни сенки бягат по лицето

на младата жена. 

Волята й, парализирана.

Инстиктът й за самосъхранение

прави вяли опити да се изтръгне

от хипнотичния си ступор.

Страх и любопитство.

Конят – нащрек. Пристигат.

Г-н Halewijn е любезен, добре поддържан

и ако не беше убиец, мистериозно

привлекателен. Не губи време,

след първия комплимент й предлага

да избере как да умре. 

Нагъл, перверзен, смъртоносен.

(Импотентен? Едва ли.)

Тя усеща, че губи в битката

на любов и смърт.

Избира обезглавяване.

Той галантно я повежда

през поле с бесилки. 

Cълза парва устните й. 

Damsel in distress.

Спаси честта си. 

Сега. 

Тук.

Сама. 

Живей. 

Самосъхранението е по-силно.

Желанието отстъпва.

Тя не трепва. Не издава, че е будна.

Силна. Жертва, станала убиец.

Гласът й, тъмен като мед

от диви пчели, му шепне:

«кръвта ми, гъста и червена, ще изпръска

наметалото ти, свали го, аз ще те почакам».

Г-н Halewijn, арогантен нарцисист,

не чува липсата на страх в гласа й.

Отпуща меча ...

Тя скача, светкавично.

Просъсква въздухът около острието.

Главата на г-н Halewijn пада.

Търкулва се под близката бесилка, 

в краката на още съхнещ женски труп.

Победен крясък. 

Неистов. 

Бесен.

Принцесата е амазонка.

Надува като рицар рога от коня си пред

бащините порти. 

Gender transformations.

Останалото е фолклор.

Clever girl, принцесата.

Следващата песен на телефона ми е

Ava Max. Kings & Queens.

Някои неща никога не се променят.

Г-н Halewijn had it coming.

 

Забеледка: Казват, че една случайно

оцеляла девица, никога не се 

омъжила, не могла да забрави

страстта, изпитана към г-н Halewijn.