(около 1300 г., някъде във Фландрия)
Автобусът в шест. Нося се през
мъгливите гори,
села и полета на
Фландрия. Слушалки в ушите.
Средновековна балада
за г-н Halewijn
Главата му лежи,
измита от кръвта,
върху сребърен поднос
на празничната маса.
Очите, втренчени
в играещите отражения
по гоблените с ловни сцени.
Устата, слепена във
вечно мълчание,
той никога няма
да пее и никога няма
да вдиша малинов дъх
от женски,
тръпнещи, окървавени устни.
Никога няма да
търси убежище от
страшното си желание
в ужасените очи на
обезсилени жертви.
Никога няма
да прониже,
обезглави,
обеси,
удуши,
вкамени
други невинни,
изненадани, смутени от възбудата си,
девственици.
Г-н Halewijn,
познат още като Синята брада,
е мъртъв. Студен,
неподвижен,
лишен от тяло,
сервиран като ордьовър.
Jeffrey Edward Epstein.
Младата обесница,
която го обезглави със собствения
му меч, с един професионално
безпощаден, точен удар,
сияе, смее се, пие
и танцува в двореца на баща си.
Бляскав пир.
Dat is mijn meid, си мисли Кралят,
горд и облекчен от
неочаквания обрат на събитията
след дългия, тревожен ден.
Нека да се върнем към началото
на тази страшна приказка
за средновековно обръщане
на ролите, в която мъжете и жените
са в нетипични ситуации,
в която силният е слаб,
а слабият е победител.
Убиецът - убит, а жертвата –
убиец, # metoo beveging от 14. век.
Денят започва традиционно,
Г-н Halewijn, мъж –
морска сирена и масов убиец,
запява някъде в гората
опияняващата си песен, с която
неустоимо омайва жените,
в повечето случаи – девици,
които го слушат.
Без воля, водени от силна страст,
влюбени в любовта, те изоставят дома си
и бързат към среща със смъртта.
Смърт, гарнирана с желание -
разтърсващо.
Безпощадно.
Жестоко като сините очи на
г-н Halewijn.
Перфектна комбинация от
Ерос и Танатос.
Принцесата чува думите
на проклетата песен,
не може да им устои.
Бори се с прилива на страст.
Търси съвет от баща си и майка си,
които я предупреждават,
никой не се връща от срещата с
г-н Halewijn,
но не могат да помогнат.
Брат й е практичен,
казва й –
иди и спаси честта си.
Обличането е ритуал.
Принася се в жертва,
сама. Плачеща.
Бяла дълга риза,
рокля от тежка коприна,
с перли обшита.
Лешниковата, дълга,
девствена коса, на плитка.
Най-красивият и бърз ат
от кралската конюшня.
Оседлава коня и потегля.
Какво правят Кралят, Кралицата,
момчето от конюшните
и братът на принцесата
по време на приготовленията й
не е известно и психологически трудно
за описание. Ние следваме принцесата
по пътя й през гората –
ароматна, пролетна,
с надвиснали над свеж мъх, клони.
Слънцето проблясва между листата
и златни сенки бягат по лицето
на младата жена.
Волята й, парализирана.
Инстиктът й за самосъхранение
прави вяли опити да се изтръгне
от хипнотичния си ступор.
Страх и любопитство.
Конят – нащрек. Пристигат.
Г-н Halewijn е любезен, добре поддържан
и ако не беше убиец, мистериозно
привлекателен. Не губи време,
след първия комплимент й предлага
да избере как да умре.
Нагъл, перверзен, смъртоносен.
(Импотентен? Едва ли.)
Тя усеща, че губи в битката
на любов и смърт.
Избира обезглавяване.
Той галантно я повежда
през поле с бесилки.
Cълза парва устните й.
Damsel in distress.
Спаси честта си.
Сега.
Тук.
Сама.
Живей.
Самосъхранението е по-силно.
Желанието отстъпва.
Тя не трепва. Не издава, че е будна.
Силна. Жертва, станала убиец.
Гласът й, тъмен като мед
от диви пчели, му шепне:
«кръвта ми, гъста и червена, ще изпръска
наметалото ти, свали го, аз ще те почакам».
Г-н Halewijn, арогантен нарцисист,
не чува липсата на страх в гласа й.
Отпуща меча ...
Тя скача, светкавично.
Просъсква въздухът около острието.
Главата на г-н Halewijn пада.
Търкулва се под близката бесилка,
в краката на още съхнещ женски труп.
Победен крясък.
Неистов.
Бесен.
Принцесата е амазонка.
Надува като рицар рога от коня си пред
бащините порти.
Gender transformations.
Останалото е фолклор.
Clever girl, принцесата.
Следващата песен на телефона ми е
Ava Max. Kings & Queens.
Някои неща никога не се променят.
Г-н Halewijn had it coming.
Забеледка: Казват, че една случайно
оцеляла девица, никога не се
омъжила, не могла да забрави
страстта, изпитана към г-н Halewijn.
(around 1300, somewhere in Flanders)
The bus at six. A ride through
misty woods
villages and fields of
Flanders. Headphones in my ears.
A medieval ballad
for Mr. Halewijn.
Mr. Halewijn,
also known as Bluebeard,
is dead.
Cold,
motionless,
disembodied
served as an hors d'oeuvre.
Jeffrey Edward Epstein.
The young slaughterer
who beheaded him with his own
sword, with one professionally
merciless, precise strike,
is shining, laughing, drinking
and dancing at her father's palace.
A splendid feast.
Dat is mijn meid, thinks the King.
(Aux environs de 1300, quelque part en Flandre)
Le bus est à six heures.
Je traverse
les forêts brumeuses,
les villages et les champs
de Flandre.
Des écouteurs dans les oreilles.
une ballade médiévale
sur M. Halewijn.
M. Halewijn,
connu aussi sous le nom de Barbe Bleue,
est mort.
Froid,
immobile,
dépourvu de corps,
servi comme hors-d'œuvre.
Jeffrey Edward Epstein.
Le jeunele bourreau,
Qui l'a décapité avec sa propre
epée, d'un coup précis,
professionnel et impitoyable,
Brille,
rit,
boit
et danse dans le palais de son père.
Un festin éblouissant.
Dat is mijn meid, pense le Roi.
(around 1300, somewhere in Flanders)
De bus vertrekt om zes uur. Ik doorkruis
mistige bossen
dorpen en velden van
Vlaanderen. Koptelefoon op mijn oren.
Een middeleeuwse ballade
voor meneer Halewijn.
Meneer Halewijn,
ook wel bekend als Blauwbaard,
is dood. Koud,
onbeweeglijk,
stoffelijk,
geserveerd als hors d'oeuvre.
Jeffrey Eduard Epstein.
De jonge beul,
heeft hem onthoofd met zijn eigen
zwaard, met een professionele,
meedogenloze, precieze slag,
straalt, lacht, drinkt
en danst in het paleis van haar vader.
Een schitterend feest.
"That’s my girl", denkt de koning,